Могат ли приятелите ни да ни бъдат терапевти?

Все още у нас битува твърдението, че на нас психотерапията не ни е толкова нужна, така както „на запад, в по-студените държави“. Това било така, защото ние сме топъл народ, имаме си много приятели, не е нужно да се обаждаме предварително, когато искаме да отидем на гости у приятел и можем да си говорим за всичко. Приятелите са нашите терапевти. В тази статия ще се опитам да отговоря на въпроса – могат ли в действителност приятелите ни да ни бъдат терапевти?

Ежедневното общуване с приятели, споделените мигове заедно са изключително важна част от живота ни. Но какво се случва, когато човек изпадне в ситуация на криза, преживява конфликт – вътрешен (в самия себе си) или външен (с околните), изпитва трудности да се справи с дадено събитие, въпреки че неведнъж е опитвал, но усещането му е за въртене в омагьосан кръг? В подобни ситуации, често търсим приятелска подкрепа – споделяме терзанията си, срещаме разбиране, дружно възмущение на случилото се и обикновено получаваме уверението на приятелите си, че ние сме прави! Иначе казано, приятелите ни са винаги субективни, по подразбиране съгласни с нас, а дори и да не са често ни го спестяват, защото сме в труден момент и те трябва да бъдат зад гърба ни.

Каква е разликата между приятелски разговор и терапевтичен разговор?

В разговора с приятел обичайно търсим утеха, потвърждение, че сме постъпили правилно, че сме били прави да кажем, да почувстваме или да направим дадено нещо. Търсим, нещо като мехлем, с който да намажем раната си. В разговора с терапевта си, ще получим разбиране, но и много въпроси – неудобни, но важни въпроси, които ще ни помогнат да се изправим пред себе си. Заедно ще изследваме състоянието на тази рана и ще стане ясно, че за да я излекуваме е нужно преди всичко да се справим с инфекцията, която я поддържа и влошава с времето. И ето тук, е една съществена разлика между приятелският и терапевтичен разговор – в единия случай получаваме мехлем, върху инфектирана рана, и след кратко облекчение тя става все по-зле, докато в един момент може да получим и алергична реакция към мехлема.. да си кажем, че всъщност той е в основата на това влошаване.. И да изпаднем в нов конфликт, при който да се породи преживяването, че съм получавал фалшива помощ, а от друга страна приятелят ми е вложил толкова усилия да помогне и накрая той е излязъл виновен..

Работата на терапевта е да диагностицира състоянието на тази рана, да избере точните подходи за да я почисти, дезинфекцира и едва след това да ѝ сложи правилният
мехлем! И точно тук е момента да бъдем съвсем открити и да си кажем, че този процес не винаги е приятен, особено в самото начало.. Да, терапевтът ще е на ваша страна винаги, но не винаги ще бъде съгласен с вас.. ще ви задава неудобни въпроси, и после ще има нови въпроси.. докато заедно достигнете до ясната причина, която е образувала тази рана, причините които я поддържат. Също така, нека не подценяваме и компетенциите на терапевта, който има знанията и уменията да избере точният подход за лечение на тази рана. Подход, който не е базиран единствено на собствените субективни възгледи и жизнен опит, а на научно обосновани данни.